КАВУ̀РЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. 1. Обикн. за българин мюсюлманин — ставам християнин, кавур.
2. Държа се като християнин, като кавур.
◊ Да се турчиш ли, да се кавуриш ли. Разг. Казват на този, който е причинил вреда другиму.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.